Д-р Светлана Славова: Призванието е нещо, което се избира със сърцето
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Светлана Славова е родена във Варна. Завършила е медицина в СУ „ Климент Охридски “ 2013 год. Работи 1 година като ординатор в клиника по нефрология в УМБАЛ Лозенец, след което стартира специализация в УМБАЛ Александровска. В момента е част от екипа на Клиника по нефрология и трансплантация в същата болница.
Д-р Славова, по какъв начин решихте да се посветите на лекарската специалност?
Медицината не беше пътят, по който в началото желаех да поема. За разлика обаче от математиката и историята, химията и биологията ми се отдаваха с лекост. Когато трябваше да предпочитам какво да изучавам, бях безапелационна. В фамилията нямаше различен доктор и бяха много учудени родителите ми, само че не и сестра ми – тя даже един път подметна, че би трябвало да запиша медицина. Още в първия месец от следването си осъзнах, че съм взела вярното решение. Призванието е нещо, което се избира със сърцето.
Кои бяха най-хубавите Ви учители по време на следването - тези, които изиграха най-голяма роля за образуването Ви като персона и доктор?
Имах опцията да се докосна до опита и знанията на прелестни сътрудници. Един от най-любимите ми преподаватели ще остане асистентът ми по нефрология, към този момент доцент Димитрова – тя е моя образец за безрезервен на работата си доктор, с огромно сърце и прелестен сътрудник, подготвен да ти помогне постоянно когато имаш потребност. Никога няма да не помни отношението и вниманието, което тя отделяше на всеки един пациент.
Какво предопредели избора Ви да станете нефролог?
Смених много стремежи – педиатрия, офталмология, пулмология. Смятам, че доста неща предопределят избора за компетентност – като стартираме от всекидневието, което би могъл да имаш на работа, работната среда, с която се сблъскваш до момента в който прекарваш време в отделението, пациентите и техните близки и удовлетворението, което те обзема, когато окажеш помощ на някого. Разбира се, обичаният ми учител имаше огромна роля в избора ми. Смятам, че нефрологията е компетентност, която още доста ще се развива и има много провокации, изключително във връзка с клиничната нефрология.
Какво Ви носи най-голямо задоволство в общуването с Вашите пациенти?
То е основна част от лекарската специалност, която в случай че е твоето предопределение в края на деня не се чувстваш, че си бил на работа. Разбира се постоянно добре свършената работа си е мотив за горделивост.
Кои съгласно Вас са най-сериозните спънки пред трансплантациите у нас и могат ли те да бъдат преодолени?
Демографската рецесия и застаряващото население с към този момент съпътстващи болести са главната причина за дребния брой донори, подобаващи за органна трансплантация и, за жалост, мъчно реализуем фактор. Част от напъните са ориентирани към образования към екипите в съответните центрове.
В каква тенденция бихте желали да се развивате в научната – като откривател, кои характерни тематики и проблеми от региона на нефрологията и трансплантологията са най-интересни и предизвикателна за Вас?
Една от най-интересните за мен част от клиничната нефрология е обвързвана с лечението на хроничните гломерулни болести – достигането на ремисия на болестния развой от време на време лишава дълго време и тогава е предизвикателство да можем да предотвратим развиването на хронична бъбречна непълнота. Не рядко се следи и устойчивост към лечението, налагаща смяна, която коства в допълнение време. За страдание не рядко са и случаите, в които пациентите, потърсили нефролог са към този момент в краен стадии на хронично бъбречно заболяване, което към този момент постанова диализно лекуване. Хроничните бъбречни болести могат да преминат години без симптоматика и профилактичните проучвания биха ни помогнали за ранното им разкриване.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Свободното си време извозвам със фамилията си- обичам да пътуваме и да караме колело. В последно време вървим на вилата, където се веселя на тишина и успокоение.
Кой е водещият етичен принцип, който се стараете да съблюдавате постоянно и при всички условия в връзките си с сътрудниците?
Най-важно е взаимното почитание - това е основата на една спокойна работна среда. Когато има напрежение в връзките лекарите стопират да вървят с готовност на работа, неглижират се пациентите, които най-после страдат най-вече. Неудовлетворението нараства и се затваря циничен кръг. Имам удоволствието да работя сега с прелестен екип, където тези проблеми не са на дневен ред.
Какво бихте желали да пожелаете на Вашите учители в нефрологията?
Да не стопират да въодушевяват младите сътрудници в професионалния им път и бих желала да им благодаря – без тях нямаше да бъда лекарят който съм сега.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Светлана Славова е родена във Варна. Завършила е медицина в СУ „ Климент Охридски “ 2013 год. Работи 1 година като ординатор в клиника по нефрология в УМБАЛ Лозенец, след което стартира специализация в УМБАЛ Александровска. В момента е част от екипа на Клиника по нефрология и трансплантация в същата болница.
Д-р Славова, по какъв начин решихте да се посветите на лекарската специалност?
Медицината не беше пътят, по който в началото желаех да поема. За разлика обаче от математиката и историята, химията и биологията ми се отдаваха с лекост. Когато трябваше да предпочитам какво да изучавам, бях безапелационна. В фамилията нямаше различен доктор и бяха много учудени родителите ми, само че не и сестра ми – тя даже един път подметна, че би трябвало да запиша медицина. Още в първия месец от следването си осъзнах, че съм взела вярното решение. Призванието е нещо, което се избира със сърцето.
Кои бяха най-хубавите Ви учители по време на следването - тези, които изиграха най-голяма роля за образуването Ви като персона и доктор?
Имах опцията да се докосна до опита и знанията на прелестни сътрудници. Един от най-любимите ми преподаватели ще остане асистентът ми по нефрология, към този момент доцент Димитрова – тя е моя образец за безрезервен на работата си доктор, с огромно сърце и прелестен сътрудник, подготвен да ти помогне постоянно когато имаш потребност. Никога няма да не помни отношението и вниманието, което тя отделяше на всеки един пациент.
Какво предопредели избора Ви да станете нефролог?
Смених много стремежи – педиатрия, офталмология, пулмология. Смятам, че доста неща предопределят избора за компетентност – като стартираме от всекидневието, което би могъл да имаш на работа, работната среда, с която се сблъскваш до момента в който прекарваш време в отделението, пациентите и техните близки и удовлетворението, което те обзема, когато окажеш помощ на някого. Разбира се, обичаният ми учител имаше огромна роля в избора ми. Смятам, че нефрологията е компетентност, която още доста ще се развива и има много провокации, изключително във връзка с клиничната нефрология.
Какво Ви носи най-голямо задоволство в общуването с Вашите пациенти?
То е основна част от лекарската специалност, която в случай че е твоето предопределение в края на деня не се чувстваш, че си бил на работа. Разбира се постоянно добре свършената работа си е мотив за горделивост.
Кои съгласно Вас са най-сериозните спънки пред трансплантациите у нас и могат ли те да бъдат преодолени?
Демографската рецесия и застаряващото население с към този момент съпътстващи болести са главната причина за дребния брой донори, подобаващи за органна трансплантация и, за жалост, мъчно реализуем фактор. Част от напъните са ориентирани към образования към екипите в съответните центрове.
В каква тенденция бихте желали да се развивате в научната – като откривател, кои характерни тематики и проблеми от региона на нефрологията и трансплантологията са най-интересни и предизвикателна за Вас?
Една от най-интересните за мен част от клиничната нефрология е обвързвана с лечението на хроничните гломерулни болести – достигането на ремисия на болестния развой от време на време лишава дълго време и тогава е предизвикателство да можем да предотвратим развиването на хронична бъбречна непълнота. Не рядко се следи и устойчивост към лечението, налагаща смяна, която коства в допълнение време. За страдание не рядко са и случаите, в които пациентите, потърсили нефролог са към този момент в краен стадии на хронично бъбречно заболяване, което към този момент постанова диализно лекуване. Хроничните бъбречни болести могат да преминат години без симптоматика и профилактичните проучвания биха ни помогнали за ранното им разкриване.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Свободното си време извозвам със фамилията си- обичам да пътуваме и да караме колело. В последно време вървим на вилата, където се веселя на тишина и успокоение.
Кой е водещият етичен принцип, който се стараете да съблюдавате постоянно и при всички условия в връзките си с сътрудниците?
Най-важно е взаимното почитание - това е основата на една спокойна работна среда. Когато има напрежение в връзките лекарите стопират да вървят с готовност на работа, неглижират се пациентите, които най-после страдат най-вече. Неудовлетворението нараства и се затваря циничен кръг. Имам удоволствието да работя сега с прелестен екип, където тези проблеми не са на дневен ред.
Какво бихте желали да пожелаете на Вашите учители в нефрологията?
Да не стопират да въодушевяват младите сътрудници в професионалния им път и бих желала да им благодаря – без тях нямаше да бъда лекарят който съм сега.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ